Пак чрез мен говориш и звучиш
Наказваш ме с мълчанието твое
и тъжно е сред тази тишина.
Не казваш нищо и сега покой е,
разтилащ се във мен като вина.
Каквото и да е, ще го приема.
Ще бъда и най- грешен на света,
но никога не ще ти аз отнема
ореола... той е красота.
Вдъхновител си, макар и тих.
Муза си, която с плам обичам.
Липсва ми чудесния ти стих,
в словото ти, нежното, се вричам.
Всъщност, знаеш ли... Ти не мълчиш.
Пак чрез мен говориш и звучиш.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados
