Наказваш ме с мълчанието твое
и тъжно е сред тази тишина.
Не казваш нищо и сега покой е,
разтилащ се във мен като вина.
Каквото и да е, ще го приема.
Ще бъда и най- грешен на света,
но никога не ще ти аз отнема
ореола... той е красота.
Вдъхновител си, макар и тих.
Муза си, която с плам обичам.
Липсва ми чудесния ти стих,
в словото ти, нежното, се вричам.
Всъщност, знаеш ли... Ти не мълчиш.
Пак чрез мен говориш и звучиш.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
