Наказваш ме с мълчанието твое
и тъжно е сред тази тишина.
Не казваш нищо и сега покой е,
разтилащ се във мен като вина.
Каквото и да е, ще го приема.
Ще бъда и най- грешен на света,
но никога не ще ти аз отнема
ореола... той е красота.
Вдъхновител си, макар и тих.
Муза си, която с плам обичам.
Липсва ми чудесния ти стих,
в словото ти, нежното, се вричам.
Всъщност, знаеш ли... Ти не мълчиш.
Пак чрез мен говориш и звучиш.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
