Пак така
Пак така
Пустата черна котка
пак ми е на карък.
Вече съм като точка
в стар, омагьосан кръг.
Пак постоянно губя
вещи, любов, пари.
Хората казват - луд е.
Утре ще изгори.
Аз пък обаче глух съм.
Тичам назад-напред.
Губя. Печеля. Мухльо -
в хаоса търсещ ред.
Дупки в морета правя.
Пясъчни кули също.
Като глупак нехаен,
заеми чужди връщам.
Само това остана.
Другото - вятър го вее.
Малък светът е. Малък.
Ние, да сме големи!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Александър Калчев Todos los derechos reservados
С наздравица за хората с големи души!!! И за ПОЕЗИЯТА! Благодаря за удоволствието.
