11 ene 2009, 17:15

Пак така 

  Poesía » Filosófica
655 0 13
 

Пак така

 

Пустата черна котка

пак ми е на карък.

Вече съм като точка

в стар, омагьосан кръг.

Пак постоянно губя

вещи, любов, пари.

Хората казват - луд е.

Утре ще изгори.

 

Аз пък обаче глух съм.

Тичам назад-напред.

Губя. Печеля. Мухльо -

в хаоса търсещ ред.

Дупки в морета правя.

Пясъчни кули също.

Като глупак нехаен, 

заеми чужди връщам.

 

Само това остана.

Другото - вятър го вее.

Малък светът е. Малък.

Ние, да сме големи!

© Александър Калчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ами, все така, г-н Калчев С наздравица за хората с големи души!!! И за ПОЕЗИЯТА! Благодаря за удоволствието.
  • След няколко наздравици сме по-големи...

    Хубаво стихотворение.
  • Няма човек,който не е горял по същия начин!
    Поздрави за стиха!
  • Ами, назддраве Смешко!!! Пиенето не е порок. Порокът е в пиенето.Едно червено за теб!
  • Намерих се в хаоса днес!Тук - във Вашата поезия, г-н Калчев!
  • Малък светът е. Малък.
    Ние, да сме големи!

    това ми допадна като ...пожелание при наздравица

    наздраве ... "Малък ... "




  • Добре, че има хора, като вас г-н Калчев, та да успея да си взема онова, за което влизам в този сайт. Благодаря за удоволствието и днес!
  • Поздрав!
  • Може да сме точки, но отправни. Център. Да не забравяме, че има и в периферията.
    Пък и кое му е лошото, в малкия свят да сме Големи... оптимисти?
  • Харесах! Много. Поздрав!
  • Много е хубаво!И за мен бе удоволствие

  • Поздрави от една, на тебе подобна!
  • Хм. Не съм в стихията си от това.

    Въпрос: Само кое остана? може би температурата ми пречи да мисля...
Propuestas
: ??:??