Пак така
Пустата черна котка
пак ми е на карък.
Вече съм като точка
в стар, омагьосан кръг.
Пак постоянно губя
вещи, любов, пари.
Хората казват - луд е.
Утре ще изгори.
Аз пък обаче глух съм.
Тичам назад-напред.
Губя. Печеля. Мухльо -
в хаоса търсещ ред.
Дупки в морета правя.
Пясъчни кули също.
Като глупак нехаен,
заеми чужди връщам.
Само това остана.
Другото - вятър го вее.
Малък светът е. Малък.
Ние, да сме големи!
© Александър Калчев All rights reserved.
С наздравица за хората с големи души!!! И за ПОЕЗИЯТА! Благодаря за удоволствието.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
