21 nov 2006, 22:46

Пак вали... 

  Poesía
711 0 11
Пак вали...
Посред сън
бели пръсти разлистват тъмата.
И разтваря гърди,
диша тежко и трудно земята.
Колко много тела и души
свойта болка във нея оставят...
Пак вали, и вали...
плаче толкова тихо
и нямо.

Посред сън и тъми
бели пръсти разлистват земята,
уморени гърди
търсят въздуха,
светлината
дирят слепи очи
с натежали от пясък зеници...

Ако спре да вали
ще превърнем душите си в птици.

© Румяна Славкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??