21 нояб. 2006 г., 22:46

Пак вали... 

  Поэзия
703 0 11
Пак вали...
Посред сън
бели пръсти разлистват тъмата.
И разтваря гърди,
диша тежко и трудно земята.
Колко много тела и души
свойта болка във нея оставят...
Пак вали, и вали...
плаче толкова тихо
и нямо.

Посред сън и тъми
бели пръсти разлистват земята,
уморени гърди
търсят въздуха,
светлината
дирят слепи очи
с натежали от пясък зеници...

Ако спре да вали
ще превърнем душите си в птици.

© Румяна Славкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??