21.11.2006 г., 22:46 ч.

Пак вали... 

  Поезия
674 0 11
Пак вали...
Посред сън
бели пръсти разлистват тъмата.
И разтваря гърди,
диша тежко и трудно земята.
Колко много тела и души
свойта болка във нея оставят...
Пак вали, и вали...
плаче толкова тихо
и нямо.

Посред сън и тъми
бели пръсти разлистват земята,
уморени гърди
търсят въздуха,
светлината
дирят слепи очи
с натежали от пясък зеници...

Ако спре да вали
ще превърнем душите си в птици.

© Румяна Славкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??