Пак вали...
Посред сън
бели пръсти разлистват тъмата.
И разтваря гърди,
диша тежко и трудно земята.
Колко много тела и души
свойта болка във нея оставят...
Пак вали, и вали...
плаче толкова тихо
и нямо.
Посред сън и тъми
бели пръсти разлистват земята,
уморени гърди
търсят въздуха,
светлината
дирят слепи очи
с натежали от пясък зеници...
Ако спре да вали
ще превърнем душите си в птици.
© Румяна Славкова All rights reserved.
