Пак вярвайте, макар и да ви мамят

Poesía

601 1 4

Наивник ли съм, вярвайки на всекиму,

макар да зная хората че мамят?

Лъжата – „привилегия“ посредствена

на подлеци, жадуващи да галят

душите си, а меч забиват другиму

и после предоволни пак се смеят.

Но хитростта привидност е на умното.

Наивното с доброто се родее!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Изводът на финала е безупречен и толкова верен, Дани! Нека си останем добри наивници!😃

2020-09-20T15:19:34+03:00
zelenaradost (Милена Френкева)

Много ми хареса!

Доброто има своя артилерия,
която е невидима и чиста
и щом го види злото в страх трепери,
в лъжите омотано и измислено.

Наивно е да вярваме в доброто,
но не наивни, в него сме щастливи,
а хитрото уж умното е остров,
и склад за истини, но все фалшиви.

2020-09-16T09:08:31+03:00
Елка (Елка Тодорова)

Може би щастието е свързано с честността и почтеността! Поздравления за стиха!

2020-09-15T22:19:50+03:00
Dendu89 (Деница Гарелова)

И който вярва, и който не вярва понякога губи, Дани.

2020-09-15T09:43:31+03:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0