pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
137 962
7 oct 2017, 0:17

Палачи

707 3 5

 

 

                      Дишаме и... въздухът умира.

                                       Меги Гювенал

 

Глътката отровена тежи.

За листата иска да се хване.

Като наказание лежи

въздух, който иска да остане.

 

Мълчаливо вдигнал своя пръст,

крадешком денят ни се изнизва.

Нямо погребение без кръст –

въздух, който пламъчно те близва.

 

Дишаме... след нас – отровен дим

и живот, превърнат във горнило.

Можем ли сами да си простим?

Съвестта е нашето бесило.

 

5.10.17

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Така е, Веси, стига да я имаш тази съвест, че много хора са се научили да живеят без нея.
  • Веси_Еси (Еси)
    Веси_Еси (Еси)
    Така е. Съвестта е нашият морален авторитет. Поздравления!
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Със сигурност, вие сте страхотни, приятели, с това, че съпреживявате всичко написано от мен! Хубаво е, че ви има, а вашите коментари разпалват и усилват творческите ми възможности! Благодаря!
  • Papalisimo (Давид Иванов)
    Papalisimo (Давид Иванов)
    Наистина страхотно! Браво!
  • JujuBuju (Миглена Миткова)
    JujuBuju (Миглена Миткова)
    Страхотна си, Мария, поклон!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0