pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17026
7 oct 2017, 0:17

Палачи 

  Poesía » Filosófica
549 3 5

 

 

                      Дишаме и... въздухът умира.

                                       Меги Гювенал

 

Глътката отровена тежи.

За листата иска да се хване.

Като наказание лежи

въздух, който иска да остане.

 

Мълчаливо вдигнал своя пръст,

крадешком денят ни се изнизва.

Нямо погребение без кръст –

въздух, който пламъчно те близва.

 

Дишаме... след нас – отровен дим

и живот, превърнат във горнило.

Можем ли сами да си простим?

Съвестта е нашето бесило.

 

5.10.17

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Така е, Веси, стига да я имаш тази съвест, че много хора са се научили да живеят без нея.
  • Така е. Съвестта е нашият морален авторитет. Поздравления!
  • Със сигурност, вие сте страхотни, приятели, с това, че съпреживявате всичко написано от мен! Хубаво е, че ви има, а вашите коментари разпалват и усилват творческите ми възможности! Благодаря!
  • Наистина страхотно! Браво!
  • Страхотна си, Мария, поклон!
Propuestas
: ??:??