Дишаме и... въздухът умира.
Меги Гювенал
Глътката отровена тежи.
За листата иска да се хване.
Като наказание лежи
въздух, който иска да остане.
Мълчаливо вдигнал своя пръст,
крадешком денят ни се изнизва.
Нямо погребение без кръст –
въздух, който пламъчно те близва.
Дишаме... след нас – отровен дим
и живот, превърнат във горнило.
Можем ли сами да си простим?
Съвестта е нашето бесило.
5.10.17
© Мария Панайотова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
