pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
851 16830
7 окт. 2017 г., 00:17

Палачи 

  Поэзия » Философская
501 3 5

 

 

                      Дишаме и... въздухът умира.

                                       Меги Гювенал

 

Глътката отровена тежи.

За листата иска да се хване.

Като наказание лежи

въздух, който иска да остане.

 

Мълчаливо вдигнал своя пръст,

крадешком денят ни се изнизва.

Нямо погребение без кръст –

въздух, който пламъчно те близва.

 

Дишаме... след нас – отровен дим

и живот, превърнат във горнило.

Можем ли сами да си простим?

Съвестта е нашето бесило.

 

5.10.17

© Мария Панайотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Така е, Веси, стига да я имаш тази съвест, че много хора са се научили да живеят без нея.
  • Така е. Съвестта е нашият морален авторитет. Поздравления!
  • Със сигурност, вие сте страхотни, приятели, с това, че съпреживявате всичко написано от мен! Хубаво е, че ви има, а вашите коментари разпалват и усилват творческите ми възможности! Благодаря!
  • Наистина страхотно! Браво!
  • Страхотна си, Мария, поклон!
Предложения
: ??:??