Палачи

Поэзия » Философская

710 3 5

Дишаме и... въздухът умира.

Меги Гювенал

Глътката отровена тежи.

За листата иска да се хване.

Като наказание лежи

въздух, който иска да остане.

Мълчаливо вдигнал своя пръст,

крадешком денят ни се изнизва.

Нямо погребение без кръст –

въздух, който пламъчно те близва.

Дишаме... след нас – отровен дим

и живот, превърнат във горнило.

Можем ли сами да си простим?

Съвестта е нашето бесило.

5.10.17

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Така е, Веси, стига да я имаш тази съвест, че много хора са се научили да живеят без нея.

2017-10-09T09:25:04+03:00
Веси_Еси (Еси)

Така е. Съвестта е нашият морален авторитет. Поздравления!

2017-10-08T09:03:38+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Със сигурност, вие сте страхотни, приятели, с това, че съпреживявате всичко написано от мен! Хубаво е, че ви има, а вашите коментари разпалват и усилват творческите ми възможности! Благодаря!

2017-10-07T11:37:19+03:00
Papalisimo (Давид Иванов)

Наистина страхотно! Браво!

2017-10-07T09:25:55+03:00
JujuBuju (Миглена Миткова)

Страхотна си, Мария, поклон!

2017-10-07T00:23:27+03:00