pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17027
7.10.2017 г., 0:17 ч.

Палачи 

  Поезия » Философска
550 3 5

 

 

                      Дишаме и... въздухът умира.

                                       Меги Гювенал

 

Глътката отровена тежи.

За листата иска да се хване.

Като наказание лежи

въздух, който иска да остане.

 

Мълчаливо вдигнал своя пръст,

крадешком денят ни се изнизва.

Нямо погребение без кръст –

въздух, който пламъчно те близва.

 

Дишаме... след нас – отровен дим

и живот, превърнат във горнило.

Можем ли сами да си простим?

Съвестта е нашето бесило.

 

5.10.17

© Мария Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Така е, Веси, стига да я имаш тази съвест, че много хора са се научили да живеят без нея.
  • Така е. Съвестта е нашият морален авторитет. Поздравления!
  • Със сигурност, вие сте страхотни, приятели, с това, че съпреживявате всичко написано от мен! Хубаво е, че ви има, а вашите коментари разпалват и усилват творческите ми възможности! Благодаря!
  • Наистина страхотно! Браво!
  • Страхотна си, Мария, поклон!
Предложения
: ??:??