Палачи
Дишаме и... въздухът умира.
Меги Гювенал
Глътката отровена тежи.
За листата иска да се хване.
Като наказание лежи
въздух, който иска да остане.
Мълчаливо вдигнал своя пръст,
крадешком денят ни се изнизва.
Нямо погребение без кръст –
въздух, който пламъчно те близва.
Дишаме... след нас – отровен дим
и живот, превърнат във горнило.
Можем ли сами да си простим?
Съвестта е нашето бесило.
5.10.17
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
