pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
137 961
7.10.2017 г., 0:17

Палачи

706 3 5

 

 

                      Дишаме и... въздухът умира.

                                       Меги Гювенал

 

Глътката отровена тежи.

За листата иска да се хване.

Като наказание лежи

въздух, който иска да остане.

 

Мълчаливо вдигнал своя пръст,

крадешком денят ни се изнизва.

Нямо погребение без кръст –

въздух, който пламъчно те близва.

 

Дишаме... след нас – отровен дим

и живот, превърнат във горнило.

Можем ли сами да си простим?

Съвестта е нашето бесило.

 

5.10.17

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Така е, Веси, стига да я имаш тази съвест, че много хора са се научили да живеят без нея.
  • Веси_Еси (Еси)
    Веси_Еси (Еси)
    Така е. Съвестта е нашият морален авторитет. Поздравления!
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Със сигурност, вие сте страхотни, приятели, с това, че съпреживявате всичко написано от мен! Хубаво е, че ви има, а вашите коментари разпалват и усилват творческите ми възможности! Благодаря!
  • Papalisimo (Давид Иванов)
    Papalisimo (Давид Иванов)
    Наистина страхотно! Браво!
  • JujuBuju (Миглена Миткова)
    JujuBuju (Миглена Миткова)
    Страхотна си, Мария, поклон!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0