22 oct 2009, 14:01

Парченце луна

  Poesía » Otra
646 0 3

 

Болестта ми е тежка и смъртоносна -

леденостудена ме превръща във труп,

а няма лекарство по-малко опасно

от чувството да си близо до мен.

Цели нощи се скитам по пътеки безкрайни,

но все бъркам пътя към теб.

А парченце луна зад облаци скрито

ме заблуждава, че ти чакаш мен...

... някъде там; че при теб е луната,

чието парченце взех си със мен

и болестта ми убийствено кръвожадна

изсмукваш от вените ми с всяка крачка към теб...

 

 

 

 

Вдъхновява:

"Фазата на луната
на 17 октомври 2009 събота
е намаляващ полумесец

Луната е стара (намаляваща)
с осветеност на диска 1%"

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сюзън Смърт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...