Oct 22, 2009, 2:01 PM

Парченце луна

  Poetry » Other
644 0 3

 

Болестта ми е тежка и смъртоносна -

леденостудена ме превръща във труп,

а няма лекарство по-малко опасно

от чувството да си близо до мен.

Цели нощи се скитам по пътеки безкрайни,

но все бъркам пътя към теб.

А парченце луна зад облаци скрито

ме заблуждава, че ти чакаш мен...

... някъде там; че при теб е луната,

чието парченце взех си със мен

и болестта ми убийствено кръвожадна

изсмукваш от вените ми с всяка крачка към теб...

 

 

 

 

Вдъхновява:

"Фазата на луната
на 17 октомври 2009 събота
е намаляващ полумесец

Луната е стара (намаляваща)
с осветеност на диска 1%"

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сюзън Смърт All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...