8 jun 2023, 14:41

Пасторална картина

606 5 12

От окото на залеза скрита сълза се отрони 

и обагри в златисто съдраната риза на здрача. 

Стройна бяла бреза му помаха с разперени клони –

двама неми артисти, готови на бис да заплачат. 

 

А отдолу под хълма реката къдрици замята, 

уморена от бързане тихичко нещо говори 

с бреговете тревисти, разпръскващи мирис на лято, 

че я чака морето с пенливата страст на прибоя. 

 

Погледни към небето, попий тишината, човеко, 

изхвърли всички грижи в чувала на лудото време. 

Осъзнаваш ли колко е хубаво, колко е леко, 

щом покоят изпълни душата и тя го приеме. 

 

07.06.23

Нина Сариева 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Nina Sarieva Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...