8 jun 2023, 14:41

Пасторална картина

596 5 12

От окото на залеза скрита сълза се отрони 

и обагри в златисто съдраната риза на здрача. 

Стройна бяла бреза му помаха с разперени клони –

двама неми артисти, готови на бис да заплачат. 

 

А отдолу под хълма реката къдрици замята, 

уморена от бързане тихичко нещо говори 

с бреговете тревисти, разпръскващи мирис на лято, 

че я чака морето с пенливата страст на прибоя. 

 

Погледни към небето, попий тишината, човеко, 

изхвърли всички грижи в чувала на лудото време. 

Осъзнаваш ли колко е хубаво, колко е леко, 

щом покоят изпълни душата и тя го приеме. 

 

07.06.23

Нина Сариева 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Nina Sarieva Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...