От окото на залеза скрита сълза се отрони
и обагри в златисто съдраната риза на здрача.
Стройна бяла бреза му помаха с разперени клони –
двама неми артисти, готови на бис да заплачат.
А отдолу под хълма реката къдрици замята,
уморена от бързане тихичко нещо говори
с бреговете тревисти, разпръскващи мирис на лято,
че я чака морето с пенливата страст на прибоя.
Погледни към небето, попий тишината, човеко,
изхвърли всички грижи в чувала на лудото време.
Осъзнаваш ли колко е хубаво, колко е леко,
щом покоят изпълни душата и тя го приеме. ...