Пауново око

Пауново око!

Когато близък си отиде,

се превръща във звезда.

Тъгата като рало ще премине,

оставяйки в душата ни бразда...

Времето казват - лекувало!

...чак пък до здраво?! Амии - едва ли?!

Сърце до сърцето щом е плувало,

току така не е леко това да се забрави.

Остава ни една единствена надежда!

Душата му да е на място по-добро!

С любов от там да ни поглежда,

прикривайки се в някое пауново око!