Пауново око!
Когато близък си отиде,
се превръща във звезда.
Тъгата като рало ще премине,
оставяйки в душата ни бразда...
Времето казват - лекувало!
...чак пък до здраво?! Амии - едва ли?!
Сърце до сърцето щом е плувало,
току така не е леко това да се забрави.
Остава ни една единствена надежда!
Душата му да е на място по-добро!
С любов от там да ни поглежда,
прикривайки се в някое пауново око!
© Ригит Всички права запазени