31 ene 2021, 17:52

Пауново перо

  Poesía
830 6 9

Животът ми през кръгове минава.

И всеки кръг си има своя цвят.

В червено се опарих от жарава,

но с нова сила в синьо полетях.

 

И стъпвайки по черните контури,

оставих сива болка да тежи.

Но жива съм, не кукла. Даже бурен,

той, пътят, пак щастлив ще продължи.

 

Събуден вятър в пролетно зелено

ще шари с полъх тихия безкрай,

където с блясък жълт сапфир по мене

ще топли като слънчице през май.

 

Началото е знак. Небето следвам.

Дори да няма край, аз ще летя.

Животът ми, измътен в звездна делва,

пауново перо е в кръговрат. 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветето Б. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...