31.01.2021 г., 17:52

Пауново перо

829 6 9

Животът ми през кръгове минава.

И всеки кръг си има своя цвят.

В червено се опарих от жарава,

но с нова сила в синьо полетях.

 

И стъпвайки по черните контури,

оставих сива болка да тежи.

Но жива съм, не кукла. Даже бурен,

той, пътят, пак щастлив ще продължи.

 

Събуден вятър в пролетно зелено

ще шари с полъх тихия безкрай,

където с блясък жълт сапфир по мене

ще топли като слънчице през май.

 

Началото е знак. Небето следвам.

Дори да няма край, аз ще летя.

Животът ми, измътен в звездна делва,

пауново перо е в кръговрат. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветето Б. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...