31.01.2021 г., 17:52

Пауново перо

827 6 9

Животът ми през кръгове минава.

И всеки кръг си има своя цвят.

В червено се опарих от жарава,

но с нова сила в синьо полетях.

 

И стъпвайки по черните контури,

оставих сива болка да тежи.

Но жива съм, не кукла. Даже бурен,

той, пътят, пак щастлив ще продължи.

 

Събуден вятър в пролетно зелено

ще шари с полъх тихия безкрай,

където с блясък жълт сапфир по мене

ще топли като слънчице през май.

 

Началото е знак. Небето следвам.

Дори да няма край, аз ще летя.

Животът ми, измътен в звездна делва,

пауново перо е в кръговрат. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветето Б. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...