Пауново перо
Животът ми през кръгове минава.
И всеки кръг си има своя цвят.
В червено се опарих от жарава,
но с нова сила в синьо полетях.
И стъпвайки по черните контури,
оставих сива болка да тежи.
Но жива съм, не кукла. Даже бурен,
той, пътят, пак щастлив ще продължи.
Събуден вятър в пролетно зелено
ще шари с полъх тихия безкрай,
където с блясък жълт сапфир по мене
ще топли като слънчице през май.
Началото е знак. Небето следвам.
Дори да няма край, аз ще летя.
Животът ми, измътен в звездна делва,
пауново перо е в кръговрат.
© Цветето Б. All rights reserved.
