30 ene 2015, 21:14

Пейзаж от стола

  Poesía
797 0 2

на стола

с отпуснатите длани

мъжът се изпарява в облак

завалява

по студено-синьото му тяло

пропълзява лъч от аления залез

носещ мирис на жена

същата оранжево-прозрачна топлина

с розов глас прокарващ

пръстите си - светлина

по кожата, в косата му

през мислите, до шмугването

изпод неговото одеяло

вкаменено от тъга

по спомена

за две копринени тела

отплували

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Северина Даниелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Замислех се, че "шмугванията" в сърцата обикновено са начало на жизнерадостни катастрофи и твърде смели безредици.Иначе добре се е получило - но до дето стигнем изобщо до копринен резултат, старата черница прелива в лилаво-синъо.... Джак
  • Права си. Остават вкаменени от тъга мисли
    "по спомена за две копринени тела отплували."

    Поздрав!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...