30 ene 2015, 21:14

Пейзаж от стола

  Poesía
794 0 2

на стола

с отпуснатите длани

мъжът се изпарява в облак

завалява

по студено-синьото му тяло

пропълзява лъч от аления залез

носещ мирис на жена

същата оранжево-прозрачна топлина

с розов глас прокарващ

пръстите си - светлина

по кожата, в косата му

през мислите, до шмугването

изпод неговото одеяло

вкаменено от тъга

по спомена

за две копринени тела

отплували

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Северина Даниелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Замислех се, че "шмугванията" в сърцата обикновено са начало на жизнерадостни катастрофи и твърде смели безредици.Иначе добре се е получило - но до дето стигнем изобщо до копринен резултат, старата черница прелива в лилаво-синъо.... Джак
  • Права си. Остават вкаменени от тъга мисли
    "по спомена за две копринени тела отплували."

    Поздрав!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...