Jan 30, 2015, 9:14 PM

Пейзаж от стола

  Poetry
785 0 2

на стола

с отпуснатите длани

мъжът се изпарява в облак

завалява

по студено-синьото му тяло

пропълзява лъч от аления залез

носещ мирис на жена

същата оранжево-прозрачна топлина

с розов глас прокарващ

пръстите си - светлина

по кожата, в косата му

през мислите, до шмугването

изпод неговото одеяло

вкаменено от тъга

по спомена

за две копринени тела

отплували

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Северина Даниелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Замислех се, че "шмугванията" в сърцата обикновено са начало на жизнерадостни катастрофи и твърде смели безредици.Иначе добре се е получило - но до дето стигнем изобщо до копринен резултат, старата черница прелива в лилаво-синъо.... Джак
  • Права си. Остават вкаменени от тъга мисли
    "по спомена за две копринени тела отплували."

    Поздрав!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...