30.01.2015 г., 21:14

Пейзаж от стола

790 0 2

на стола

с отпуснатите длани

мъжът се изпарява в облак

завалява

по студено-синьото му тяло

пропълзява лъч от аления залез

носещ мирис на жена

същата оранжево-прозрачна топлина

с розов глас прокарващ

пръстите си - светлина

по кожата, в косата му

през мислите, до шмугването

изпод неговото одеяло

вкаменено от тъга

по спомена

за две копринени тела

отплували

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Северина Даниелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Замислех се, че "шмугванията" в сърцата обикновено са начало на жизнерадостни катастрофи и твърде смели безредици.Иначе добре се е получило - но до дето стигнем изобщо до копринен резултат, старата черница прелива в лилаво-синъо.... Джак
  • Права си. Остават вкаменени от тъга мисли
    "по спомена за две копринени тела отплували."

    Поздрав!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...