30 янв. 2015 г., 21:14

Пейзаж от стола

798 0 2

на стола

с отпуснатите длани

мъжът се изпарява в облак

завалява

по студено-синьото му тяло

пропълзява лъч от аления залез

носещ мирис на жена

същата оранжево-прозрачна топлина

с розов глас прокарващ

пръстите си - светлина

по кожата, в косата му

през мислите, до шмугването

изпод неговото одеяло

вкаменено от тъга

по спомена

за две копринени тела

отплували

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Северина Даниелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Замислех се, че "шмугванията" в сърцата обикновено са начало на жизнерадостни катастрофи и твърде смели безредици.Иначе добре се е получило - но до дето стигнем изобщо до копринен резултат, старата черница прелива в лилаво-синъо.... Джак
  • Права си. Остават вкаменени от тъга мисли
    "по спомена за две копринени тела отплували."

    Поздрав!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...