Перспектива

Poesía

503 1 2

Нима пак щастието илюзорно,че хоризонтите са живи,

ще измами души себеподобни,щом носи залези красиви?

В нощта,преди отново да съмне:звезди греят тревожно...

Нима неизвестното ще отмъкне светлината възможна?

И само прехласнатите поетите,ще ни обещават утрото

и със слънчеви кастанети ще ни черпят с нежно лустро.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за анализа и оценката, Младен!

2024-08-23T20:38:50+03:00
vega666 (Младен Мисана)

След сентенциалната въпросителна двукуплетна двустишност /много оригинално като форма/,
следва двустишен куплет-отговор. Поетите умеят да обещават, но сбъдват ли се техните обещания? Да, мисля, че множеството на сбъднатите такива е непразно. Това все пак обнадеждава.
Оригинален стих, Стойчо. Приеми поздравление от мен!

2024-08-23T19:14:13+03:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0