Перспектива

Поезия

502 1 2

Нима пак щастието илюзорно,че хоризонтите са живи,

ще измами души себеподобни,щом носи залези красиви?

В нощта,преди отново да съмне:звезди греят тревожно...

Нима неизвестното ще отмъкне светлината възможна?

И само прехласнатите поетите,ще ни обещават утрото

и със слънчеви кастанети ще ни черпят с нежно лустро.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за анализа и оценката, Младен!

2024-08-23T20:38:50+03:00
vega666 (Младен Мисана)

След сентенциалната въпросителна двукуплетна двустишност /много оригинално като форма/,
следва двустишен куплет-отговор. Поетите умеят да обещават, но сбъдват ли се техните обещания? Да, мисля, че множеството на сбъднатите такива е непразно. Това все пак обнадеждава.
Оригинален стих, Стойчо. Приеми поздравление от мен!

2024-08-23T19:14:13+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0