Перспектива

Poetry

498 1 2

Нима пак щастието илюзорно,че хоризонтите са живи,

ще измами души себеподобни,щом носи залези красиви?

В нощта,преди отново да съмне:звезди греят тревожно...

Нима неизвестното ще отмъкне светлината възможна?

И само прехласнатите поетите,ще ни обещават утрото

и със слънчеви кастанети ще ни черпят с нежно лустро.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за анализа и оценката, Младен!

2024-08-23T20:38:50+03:00
vega666 (Младен Мисана)

След сентенциалната въпросителна двукуплетна двустишност /много оригинално като форма/,
следва двустишен куплет-отговор. Поетите умеят да обещават, но сбъдват ли се техните обещания? Да, мисля, че множеството на сбъднатите такива е непразно. Това все пак обнадеждава.
Оригинален стих, Стойчо. Приеми поздравление от мен!

2024-08-23T19:14:13+03:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0