Ranrozar (Стойчо Станев)
634 19216
23 авг. 2024 г., 13:23  

Перспектива 

  Поэзия
113 1 2

Нима пак щастието илюзорно,че хоризонтите са живи, 

ще измами души себеподобни,щом носи залези красиви?

 

В нощта,преди отново да съмне:звезди греят тревожно...

Нима неизвестното ще отмъкне светлината възможна?

 

И само прехласнатите поетите,ще ни обещават утрото

и със слънчеви кастанети ще ни черпят с нежно лустро.

© Стойчо Станев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за анализа и оценката, Младен!
  • След сентенциалната въпросителна двукуплетна двустишност /много оригинално като форма/,
    следва двустишен куплет-отговор. Поетите умеят да обещават, но сбъдват ли се техните обещания? Да, мисля, че множеството на сбъднатите такива е непразно. Това все пак обнадеждава.
    Оригинален стих, Стойчо. Приеми поздравление от мен!
Предложения
: ??:??