Перспектива

Поэзия

500 1 2

Нима пак щастието илюзорно,че хоризонтите са живи,

ще измами души себеподобни,щом носи залези красиви?

В нощта,преди отново да съмне:звезди греят тревожно...

Нима неизвестното ще отмъкне светлината възможна?

И само прехласнатите поетите,ще ни обещават утрото

и със слънчеви кастанети ще ни черпят с нежно лустро.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за анализа и оценката, Младен!

2024-08-23T20:38:50+03:00
vega666 (Младен Мисана)

След сентенциалната въпросителна двукуплетна двустишност /много оригинално като форма/,
следва двустишен куплет-отговор. Поетите умеят да обещават, но сбъдват ли се техните обещания? Да, мисля, че множеството на сбъднатите такива е непразно. Това все пак обнадеждава.
Оригинален стих, Стойчо. Приеми поздравление от мен!

2024-08-23T19:14:13+03:00