20 jun 2007, 23:59

Песен

  Poesía
636 0 5
О, бликащият глас   на водоскока!   
О , светъл
 
смях  на  

весело

момиче!!!!
   
       
       
И клоните  преплетени!    
През  тях   на тънки  нишки  слънцето  се  стича       
и звъни,      
звъни  обзето   с птичи  гласове!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!  
       
       
О, непростими   светлини  !!!!!!!!!   
                               и  съкровени  часове!!!  
       
Въздишки,  лишени  от  подобие!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!  
       
Защо,   защо       
след   вас,     
във самотата,     
дъждът  запява  най-тъжната  мелодия????????!!!!??  
       
А  може  би  греша??!!!!!!!!!!!!??!!    
       
А може  би  така   Природата   жадува  Светлината

1989 г.
???!!!!?!?!?!?!
       

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кирил Бачев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...