Песен
| О, бликащият глас на водоскока! | ||||||
| О , светъл смях на | весело | момиче!!!! | ||||
| И клоните преплетени! | ||||||
| През тях на тънки нишки слънцето се стича | ||||||
| и звъни, | ||||||
| звъни обзето с птичи гласове!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! | ||||||
| О, непростими светлини | !!!!!!!!! | |||||
| и съкровени часове!!! | ||||||
| Въздишки, лишени от подобие!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! | ||||||
| Защо, защо | ||||||
| след вас, | ||||||
| във самотата, | ||||||
| дъждът запява най-тъжната мелодия????????!!!!?? | ||||||
| А може би греша??!!!!!!!!!!!!??!! | ||||||
| А може би така Природата жадува Светлината 1989 г. | ???!!!!?!?!?!?! | |||||
© Кирил Бачев All rights reserved.
