20 июн. 2007 г., 23:59

Песен

637 0 5
О, бликащият глас   на водоскока!   
О , светъл
 
смях  на  

весело

момиче!!!!
   
       
       
И клоните  преплетени!    
През  тях   на тънки  нишки  слънцето  се  стича       
и звъни,      
звъни  обзето   с птичи  гласове!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!  
       
       
О, непростими   светлини  !!!!!!!!!   
                               и  съкровени  часове!!!  
       
Въздишки,  лишени  от  подобие!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!  
       
Защо,   защо       
след   вас,     
във самотата,     
дъждът  запява  най-тъжната  мелодия????????!!!!??  
       
А  може  би  греша??!!!!!!!!!!!!??!!    
       
А може  би  така   Природата   жадува  Светлината

1989 г.
???!!!!?!?!?!?!
       

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кирил Бачев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...