О, бликащият глас на водоскока! | ||||||
О , светъл смях на | весело | момиче!!!! | ||||
И клоните преплетени! | ||||||
През тях на тънки нишки слънцето се стича | ||||||
и звъни, | ||||||
звъни обзето с птичи гласове!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! | ||||||
О, непростими светлини | !!!!!!!!! | |||||
и съкровени часове!!! | ||||||
Въздишки, лишени от подобие!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! | ||||||
Защо, защо | ||||||
след вас, | ||||||
във самотата, | ||||||
дъждът запява най-тъжната мелодия????????!!!!?? | ||||||
А може би греша??!!!!!!!!!!!!??!! | ||||||
А може би така Природата жадува Светлината 1989 г. | ???!!!!?!?!?!?! | |||||
© Кирил Бачев Всички права запазени
Поздрави!