Песен за две морета
858
0
0
В твоите неизмерими морета,
са събрани поттиснати сълзи
и блещукат, като чудна планета,
която чака някой да я спаси.
От ледените обятия на тъмата,
прегърнала цъфтящите земи,
до раните стопяващи душата,
всичко аз ще отблъсна запомни.
И нека се излеят с вълните,
годините на скърби и печал
и нека намерим в плитчините,
за двама ни потъналия идеал.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
