Песен за две морета
851
0
0
В твоите неизмерими морета,
са събрани поттиснати сълзи
и блещукат, като чудна планета,
която чака някой да я спаси.
От ледените обятия на тъмата,
прегърнала цъфтящите земи,
до раните стопяващи душата,
всичко аз ще отблъсна запомни.
И нека се излеят с вълните,
годините на скърби и печал
и нека намерим в плитчините,
за двама ни потъналия идеал.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
