30.03.2022 г., 11:00 ч.
Песен за две морета
454
0
0
В твоите неизмерими морета,
са събрани поттиснати сълзи
и блещукат, като чудна планета,
която чака някой да я спаси.
От ледените обятия на тъмата,
прегърнала цъфтящите земи,
до раните стопяващи душата,
всичко аз ще отблъсна запомни.
И нека се излеят с вълните,
годините на скърби и печал
и нека намерим в плитчините,
за двама ни потъналия идеал.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
