Mar 30, 2022, 11:00 AM
Песен за две морета
463
0
0
В твоите неизмерими морета,
са събрани поттиснати сълзи
и блещукат, като чудна планета,
която чака някой да я спаси.
От ледените обятия на тъмата,
прегърнала цъфтящите земи,
до раните стопяващи душата,
всичко аз ще отблъсна запомни.
И нека се излеят с вълните,
годините на скърби и печал
и нека намерим в плитчините,
за двама ни потъналия идеал.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
