18 ago 2011, 11:13

Песента

  Poesía
561 0 1

Песента е копнеж по море,

светлина по човек.

И стремеж на душата към нещо

несбъднато, смътно далечно.

 

Копнеж по онази любов незрима,

вечна спътница в твоя живот,

оплювана, опорочавана,

вечно преследвана и недостижима.

 

Песента е тихият плач на душата,

преследвана от бури и мъгли,

песента е спасителен бряг на сърцата,

където се разбиват любовни вълни.

 

Песента е облекчение, вик, спасение,

неутолена жажда  по човека в мечтите,

и онази още неизживяна, ненамерена,

но чакаща своята обител - любов!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...