18.08.2011 г., 11:13

Песента

557 0 1

Песента е копнеж по море,

светлина по човек.

И стремеж на душата към нещо

несбъднато, смътно далечно.

 

Копнеж по онази любов незрима,

вечна спътница в твоя живот,

оплювана, опорочавана,

вечно преследвана и недостижима.

 

Песента е тихият плач на душата,

преследвана от бури и мъгли,

песента е спасителен бряг на сърцата,

където се разбиват любовни вълни.

 

Песента е облекчение, вик, спасение,

неутолена жажда  по човека в мечтите,

и онази още неизживяна, ненамерена,

но чакаща своята обител - любов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миночка Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...