19 nov 2008, 12:57

Петна от кафе... 

  Poesía » De amor
951 0 7

Кафето като лава се изля.

С мириса на прясно мляко

вулканно-капучинено се сля.

Насладата остана да изчака.

А тя по пръстите ми - ток

прокара, мислейки с усмивка,

как реда в дома ми в шок

намира теб под моята завивка.

Във всяка гънка плат,

запазила частица спомен.

Но чистотата от инат

не оставя до обяд и помен.

Тогава за почивка съм излязла

да вдишам цялото небе

с пулсираща за тебе пазва

и... с петната от кафе...

 

© Ниела Вон Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??