Кафето като лава се изля.
С мириса на прясно мляко
вулканно-капучинено се сля.
Насладата остана да изчака.
А тя по пръстите ми - ток
прокара, мислейки с усмивка,
как реда в дома ми в шок
намира теб под моята завивка.
Във всяка гънка плат,
запазила частица спомен.
Но чистотата от инат
не оставя до обяд и помен.
Тогава за почивка съм излязла
да вдишам цялото небе
с пулсираща за тебе пазва
и... с петната от кафе...
© Ниела Вон All rights reserved.
Сърдечни поздрави от мен!!!Невероятна си!!!!
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
