Петна от кафе...
Кафето като лава се изля.
С мириса на прясно мляко
вулканно-капучинено се сля.
Насладата остана да изчака.
А тя по пръстите ми - ток
прокара, мислейки с усмивка,
как реда в дома ми в шок
намира теб под моята завивка.
Във всяка гънка плат,
запазила частица спомен.
Но чистотата от инат
не оставя до обяд и помен.
Тогава за почивка съм излязла
да вдишам цялото небе
с пулсираща за тебе пазва
и... с петната от кафе...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ниела Вон Всички права запазени
Сърдечни поздрави от мен!!!Невероятна си!!!!
