19 нояб. 2008 г., 12:57

Петна от кафе...

1.1K 0 7

Кафето като лава се изля.

С мириса на прясно мляко

вулканно-капучинено се сля.

Насладата остана да изчака.

А тя по пръстите ми - ток

прокара, мислейки с усмивка,

как реда в дома ми в шок

намира теб под моята завивка.

Във всяка гънка плат,

запазила частица спомен.

Но чистотата от инат

не оставя до обяд и помен.

Тогава за почивка съм излязла

да вдишам цялото небе

с пулсираща за тебе пазва

и... с петната от кафе...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ниела Вон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...