8 dic 2009, 10:08

Пиетà 

  Poesía » Otra
656 0 5

Самотно есенно листо,

ранена птица,

прободена от всички ветрове,

с разкъсани от взиране зеници,

дъждът изплаква в сънни часове.

Прелита гордо сетния си полет -

по клоните на спящата бреза

до мократа земя - 

ковчег  отворен

за непогребана

без кръст

Душа.

© Илияна Каракочева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??