Пиетà

8 dic 2009, 10:08

Poesía » Otra

717 0 5

Самотно есенно листо,
ранена птица,
прободена от всички ветрове,
с разкъсани от взиране зеници,
дъждът изплаква в сънни часове.
Прелита гордо сетния си полет -
по клоните на спящата бреза
до мократа земя -
ковчег отворен
за непогребана
без кръст
Душа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Пиетà

Искате да прочетете повече?

Propuestas