inakrein (Илияна Каракочева)
263 2297
Dec 8, 2009, 10:08 AM

Пиетà 

  Poetry » Other
693 0 5
Самотно есенно листо,
ранена птица,
прободена от всички ветрове,
с разкъсани от взиране зеници,
дъждът изплаква в сънни часове.
Прелита гордо сетния си полет -
по клоните на спящата бреза
до мократа земя -
ковчег отворен
за непогребана
без кръст
Душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илияна Каракочева All rights reserved.

Random works
: ??:??