Самотно есенно листо,
ранена птица,
прободена от всички ветрове,
с разкъсани от взиране зеници,
дъждът изплаква в сънни часове.
Прелита гордо сетния си полет -
по клоните на спящата бреза
до мократа земя -
ковчег отворен
за непогребана
без кръст
Душа.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up