Dec 8, 2009, 10:08 AM

Пиетà 

  Poetry » Other
642 0 5

Самотно есенно листо,

ранена птица,

прободена от всички ветрове,

с разкъсани от взиране зеници,

дъждът изплаква в сънни часове.

Прелита гордо сетния си полет -

по клоните на спящата бреза

до мократа земя - 

ковчег  отворен

за непогребана

без кръст

Душа.

© Илияна Каракочева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??