8.12.2009 г., 10:08 ч.

Пиетà 

  Поезия » Друга
615 0 5

Самотно есенно листо,

ранена птица,

прободена от всички ветрове,

с разкъсани от взиране зеници,

дъждът изплаква в сънни часове.

Прелита гордо сетния си полет -

по клоните на спящата бреза

до мократа земя - 

ковчег  отворен

за непогребана

без кръст

Душа.

© Илияна Каракочева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??