7 oct 2009, 16:48

Пиратски абордаж

  Poesía
611 0 3

На дъното, сред счупения рулер,

въртяха се акулите нелепо,

старите пирати, вместо с думи,

обстрелваха един по друг със шепот.


А корабът потъваше сред нищото

и с него си отиваха богатствата.

В сандъка с диамантите там, пищните,

бе картата на морското им царство.


А гюллетата като сълзи извираха -

нападнал ги бе друг пиратски кораб,

сред пясъка на пещерите крили се,

подготвяха отбой със шепа хора.


Но в тази невъзможна нощ умираха,

с кипящи в тях съсиреци от кръв -

смелостта им като кръв извираше,

но и извираше там страшна смърт...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Димчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...