7 окт. 2009 г., 16:48

Пиратски абордаж

615 0 3

На дъното, сред счупения рулер,

въртяха се акулите нелепо,

старите пирати, вместо с думи,

обстрелваха един по друг със шепот.


А корабът потъваше сред нищото

и с него си отиваха богатствата.

В сандъка с диамантите там, пищните,

бе картата на морското им царство.


А гюллетата като сълзи извираха -

нападнал ги бе друг пиратски кораб,

сред пясъка на пещерите крили се,

подготвяха отбой със шепа хора.


Но в тази невъзможна нощ умираха,

с кипящи в тях съсиреци от кръв -

смелостта им като кръв извираше,

но и извираше там страшна смърт...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Димчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...