7 окт. 2009 г., 16:48

Пиратски абордаж

617 0 3

На дъното, сред счупения рулер,

въртяха се акулите нелепо,

старите пирати, вместо с думи,

обстрелваха един по друг със шепот.


А корабът потъваше сред нищото

и с него си отиваха богатствата.

В сандъка с диамантите там, пищните,

бе картата на морското им царство.


А гюллетата като сълзи извираха -

нападнал ги бе друг пиратски кораб,

сред пясъка на пещерите крили се,

подготвяха отбой със шепа хора.


Но в тази невъзможна нощ умираха,

с кипящи в тях съсиреци от кръв -

смелостта им като кръв извираше,

но и извираше там страшна смърт...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Димчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...