Oct 7, 2009, 4:48 PM

Пиратски абордаж

  Poetry
614 0 3

На дъното, сред счупения рулер,

въртяха се акулите нелепо,

старите пирати, вместо с думи,

обстрелваха един по друг със шепот.


А корабът потъваше сред нищото

и с него си отиваха богатствата.

В сандъка с диамантите там, пищните,

бе картата на морското им царство.


А гюллетата като сълзи извираха -

нападнал ги бе друг пиратски кораб,

сред пясъка на пещерите крили се,

подготвяха отбой със шепа хора.


Но в тази невъзможна нощ умираха,

с кипящи в тях съсиреци от кръв -

смелостта им като кръв извираше,

но и извираше там страшна смърт...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Димчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...