7.10.2009 г., 16:48

Пиратски абордаж

616 0 3

На дъното, сред счупения рулер,

въртяха се акулите нелепо,

старите пирати, вместо с думи,

обстрелваха един по друг със шепот.


А корабът потъваше сред нищото

и с него си отиваха богатствата.

В сандъка с диамантите там, пищните,

бе картата на морското им царство.


А гюллетата като сълзи извираха -

нападнал ги бе друг пиратски кораб,

сред пясъка на пещерите крили се,

подготвяха отбой със шепа хора.


Но в тази невъзможна нощ умираха,

с кипящи в тях съсиреци от кръв -

смелостта им като кръв извираше,

но и извираше там страшна смърт...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Димчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...